По някой въпроси от технологиите в пчеларството

Пчеларската наука е много млада, няма и 200 години. Какво може да се изучи от анатомията, биологията, взаимоотношенията между отделните индивиди в пчелното семейство и начина на отглеждането им в разборните кошери, при условие, че като вид съществуват повече от 160 милиона години. Двеста години са твърде кратък период от време, за да може човекът да вникне изцяло в биологията на отделните индивиди и взаимоотношенията помежду им в семейството и ориентирането им в пространството. Изследванията на Карл фон Фриш и други учени хвърлиха известна светлина по въпроса. Но това не е всичко и не отговаря на много от възникващите въпроси. Науката, развивайки се постоянно, тепърва има да установява много още неща, които не са възможни в настоящия момент на развитие на технологиите и познанията.

За този период е извървян продължителен път на експериментиране, научно дирене и разгадаване на сложните връзки и взаимоотношения между отделните индивиди и приспособеността им към новите условия, които човекът им е създал в разборния кошер. Той е построен, съобразявайки се с развитието на семейството, но не в неговата биологични параметри, а водейки се от неговата производствена мощ (да побере над 60 хил. пчели, за да е най-продуктивно). Това пречи на нормалното възпроизводство и репродуциране на пчелните семейства, като биологични организми.

Правейки проучване и анализирайки резултатите, човек винаги гледа повече или по-малко субективно на полученото и се задоволява с „търпимостта” на пчелите към това което им налага. На нас не ни е известно дали на тях им се отразяват добре някои от следните „своеволия” проявявани от пчеларя:
– поставянето на кошерите (жилищата им) на 15-20 см от почвата, за разлика от природата, където са на височината на полета им и са между 2.50 и 3.50 м;
– настаняването им в шестстенни кутии с осем излишни за пчелите ъгли, вместо конусовидни, подобно на хралупите-жилища;
– мястото и отворът за вентилация са произволно избрани по-големина и насочени в посока, удобна за пчеларя;
-восъчните основи и рамки, също са пригодени за удобство при експлоатиране на пчелите от пчеларя;
-честото бъркане в гнездото с произволно уголемяване и намаляване на обема на жилището;
-замяна на естествената храна –нектарен мед и биологично пълноценен прашец с удобни индустриални производни;
-редовното спъване на роевия нагон с оглед получаване на мега семейство и добив на повече продукция;
-настаняване за медосбор на много пчелни семейства на едно място в удобни за пчеларя райони, без достатъчна медоносна растителност, със замърсена околна среда, третиране с химически производни, монокултури, ГМО, различни лъчения и много други.
Днес, когато говорим за хуманно отношение към животните, за биологично животновъдство и други подобни, не правим ли точно обратно с пчелните семейства?
Това са въпроси, на които трябва да се обръща все повече внимание, защото CCD (синдрома на празния кошер) e може би една от реакциите на пчелите, към всички насилия, извършвани върху тях.
На фона на всичко това, един пчелар, като Асен Въков си е поставил за цел и е установил от собствен опит някои технологични решения, с които иска да приведе живота на пчелите във възможно по малка зависимост от намесата на човека.
Според мен, пчелари в своите разсъждения в много отношения, сами намират едни рационални решения, които довеждат до едно по-природо- съобразно пчеларство, въпреки критиките от известни, робуващи на стари принципи пчелари. Те не подхранват със захар и други подсладители, не стесняват гнездото чрез затоплящи материали, не бъркат често в него и други. Просто се стремят да се намесват колкото се може по-малко в живота на пчелите.

Не казвам, че те са открили разковничето на всички непригодни за пчелите дейности, но са достигнали до едни рационални решения по част от пчеларските дейности. Решения, които днес приемат и експериментират и в руските пчеларски институти. Заслужава и други пчелари да ги приложат при други условия и райони в страната и да споделят своите резултати и виждания, вместо да ги критикуват и неодобряват. Аз съм убеден, че ще се открият и други приемливи решения, които да са в унисон с природо-съобразния начин на пчеларство, при нашите географски и климатични условия. Не е нужно да се прекопирват сръбски, руски или американски начини на пчеларстване. Нашите условия и растителност са специфични и характерни за нашата страна. Ние сме имали много добри и мислещи новатори, като Димитър Балев, Делчо Мерджанов, Марко Вачков и много други, известни пчелари и пчеларски деятели
Кръглият кошер на Коня, яйцевидният на Тодоров, цилиндричният на Лужков, многокорпусният Роже-Делон и още много подобни, са все опити да се намери нещо по-приемливо от гледна точка на биологията на пчелното семейство.
Ще минат много години, науката и практиката ще се доближават все повече до истината, която да е еднакво полезна и за пчелното семейство и за човека. В това аз съм убеден!
В настоящия момент, повечето пчелари се интересуват само от ония методи на пчеларстване, които ще донесат повече приход в мед и прашец. Малко се замислят върху това, че пчелите съществуват от над 150 милиона години и природата ги е формирала, не да бъдат фабрика за мед и прашец, а да съществуват и се развиват в естествен вид с оглед осигуряване преживяемостта им и запазването на вида.
Пчелите се функция на растенията и техният живот и продуктивност са пряко свързани с нектароотделянето в района. Иван Венер в Сърбия се засели в с.Купиново, в близост до разливището на река Сава, природен резерват от над 90 000 дка с изобилна растителност, и там изгради своята теория на пчеларстване. В Унгария създадоха над 24 сорта акация с удължено време на цъфтеж и станаха първи в Европа по добив на акациев мед, без прилагането на каквито и да е било пчеларски технологии.
У нас много често се говори, как в Америка и Австралия се пчеларства и се добиват по 200-250 кг мед от пчелно семейство. Но никой не се съобразява, че там има над 200-250 дни нектароотделяне. Колко дни има с добро нектароотделяне в България? Ще можем ли да получим тяхната продукция при нашия медоносен конвейр, независимо от прилаганите технологии? Върху това трябва всеки пчелар да помисли и да не догонва високи добиви с изхранване на кристална захар. Ние сме страна с изобилие от качество и разнообразие на билки и би трябвало да удивим Европа с нашия ароматен-билков пчелен мед.
Според мен това е най-важното сега, в условията на голямата световна конкуренция и пчеларите би трябвало да се съобразяват с него.
Разбирам, че много ще махнат с ръка и ще кажат, че това са глупости, но ще дойде време, когато може би ще се съгласят с много от гореказаното.
Доц. д-р Боян Първулов

This entry was posted in Статии. Bookmark the permalink.