Човекът и пчелите

Макар, че хората представляват сравнително нищожен процент от цялата биомаса на Планетата, ефектът от тяхната дейност има огромни последици върху природата. Развитието на технологиите довежда до експлоатирането на природните ресурси в големи мащаби. Замърсяването на въздуха и водата, изсичането на горите, затоплянето на климата, изчезването на някои видове растения и животни са само част от последствията на човешката дейност.

Човекът се смята за най-висшето творение на природата. „Хомо сапиенс”, е неин продукт, но всъщност със своята мисловна и творческа дейност  й  въздейства негативно и постоянно променя. Свидетели сме на цялостно замърсяване, в резултат на което се увеличава озоновата дупка, повишава се температурата, разтапят се ледовете на полюсите и се повишава нивото на световния океан. Стратосферата е замърсена от различни вредни емисии от изкопаеми и  други – също плод на човешката дейност.

Стремейки се да промени някой части от заобикалящата  среда в собствена полза, човекът е допринесъл за нарушаване на екологичното равновесие, в резултат на което постоянно  изчезват много  животински и растителни видове от Земята.

От няколко години , все по –често се говори за изчезването на пчелите в различни райони на света (colony collapse disorder). Обвиняват се много фактори.

Първо трябва да се изясни въпроса, дали хората при одомашняването на пчелите са  предоставили съответстващи за живота и развитието им условия и дали са направили живота им по добър отколкото в природата?

Разглеждайки причините, които оказват влияние върху нормалната жизнена дейност на пчелите, сме длъжни на първо място да отбележим  промените в  средата в която живеят.

През последните 150-200 години промишлените производства в света са се увеличили многократно. От недрата на земята са извлечени и продължава да се извличат милиарди тонове подземни изкопаеми, които под формата на изгорели газове и други замърсители са наситили  повърхността й и атмосферата с различни отровни вещества. Стратосферата също е пренаситена от различни електромагнитни и други лъчения. Неща , които не са присъствали при развитието на пчелите през милионите години на тяхното съществуване.

Поли етиологичните, негативни фактори на околната среда въздействат непрекъснато върху биологичната приспособяемост на пчелите и често ги изкарват извън равновесие, което се изразява в различни  реакции – напускане на кошера, разпускане на гнездото и др. и поставя непреодолима бариера при установяване на истинските фактори.

„Одомашнявайки” пчелите, човекът ги е откъснал от техните естествени условия на живот и ги е поставил в такива, които  на него му са най- удобни. Настанявайки пчелите в шестстените кутии, наречени кошери, той ги е принудил да се развиват не в обичайната за пчелното семейство кълбовидна, а в кубична форма (такава каквато е формата на кошера).

Десетилетия се водят спорове от специалисти и пчелари, коя система кошери е най-подходяща за пчелите. Не зная дали в скоро време ще бъде даден най-правилен отговор на този въпрос. Оценявайки положителните и отрицателни страни от дейността на човека в работата му с пчелите, се отчитат само субективните  отговори на хората, без да може да се получи адекватен отговор от другата страна-какво „мислят” пчелите. Това което е удобно  за пчеларя, как  се отразява на техния живот?

Въпросите са сложни и философски. Тук обаче искам да откроя два момента, ролята на човека пчелар и ролята на човечеството като цяло. Пчеларите влияят пряко върху биологията и дейността на пчелите, като ги  поставят  в условия, които са най-изгодни в тяхната „експлоататорска” дейност, а човечеството посредством индустриализацията променя околната среда.

Кои са основните негативни моменти, зависещи от пчеларя при работа с пчелите:

1-принуждава  ги да живеят в кошерите, като ги откъсва от хралупите и скалните цепнатини, където са живели милиони години;

2- принуждава ги да живеят в места с различни геомагнитни лъчения и влажност, а не сами да избират мястото си;

3-принуждава ги да живеят на 10 или 20 см от земята, а не на височината на полета им (в хралупите);

4-принуждава ги да използват входните отвори на кошерите, така както ги е пригодил и ориентирал пчеларя;

5-принуждава ги да градят восъчните си килийки странично, върху изкуствено приготвени  восъчни и  други основи, а не по естествен начин, както е в естествената среда (хралупата);

6-принуждава ги често да се адаптират и пригаждат към различен терен, растителност и условия, при преместване от едно място на друго и при подвижното пчеларстване;

7-принуждава ги да консумират различни индустриално приготвени храни, като захар, белтъчини добавки и др, каквито не са срещали през милионите години живот в природата и отнемайки им нектарния мед за собствени нужди;

8-принуждава ги да нормализират климата и влажността в гнездото си, след всяко бъркане на пчеларя в него;

9-принуждава ги да консумират или живеят в среда замърсена с различни лекарствени препарати, каквито не са срещали в живота си до наше време;

10-принуждава ги да се „сдружават” помежду си пчели от различни пчелни семейства, с различен генетичен потенциал  (при обединяването и направата на сборни отводки);

11-принуждава ги да приемат майки с различни генетични заложби, а често пъти и от съвсем различна порода (при подмяна на майките);

12-често спъва естествения им нагон за размножаване (роене, при което пчелите се разделят по бащина линия т.е. истински сестри с еднакви генетични заложби) и направата на отводки -самостоятелни (по-добрия вариант) и сборни-(по-лошия –поради  насилствено смесване на пчели от различни семейства и с различни генни).

Това са само  част от принудите, които човекът-пчелар  извършва при  отглеждането на пчелите. Това, че пчелите в известни моменти понасят тези принудителни действия на човека, не значи, че за пчелното семейство това е добро и нормално.

Има още много фактори плод на общочовешката дейност, които не са упоменати, като: промяната в биосферата, затоплянето на климата, големите масиви монокултури, геномодифицираните организми,  насищането на стратосферата с  индустриални отпадъци, изкуствените мобилни, радио, телевизионни и други лъчения и още много други, в които са принудени да живеят пчелите.

Трябва ли днес да се учудваме, че изчезват пчели в различни райони на света? Повече в индустриално развитите страни и по-малко в изостаналите и почти не изчезват в местата недостъпни за човека.

Колко по-предвидливи и милостиви са били хората в началото при „одомашняване” на пчелите, настанявайки ги в изкуствено издълбани стволове от дървета (подобни на хралупи) и окачвайки ги в дърветата, на височина каквато са  хралупите. Роевете се захващат високо в клоните, на нивото на полета им и по заложени инстинкти, които са биологично утвърдени с милионите години на  живот и развитие.

В целия комплекс от причини не трябва да се изпуска и ролята на вароатозата, която по време съвпада с изчезването на пчелите. Напоследък в някой райони  й се отдава приоритетна роля. Борбата с нея трябва да бъде постоянна и целенасочена, като   се използват  екологични средства, които не оказват вредно действие на пчелите.

Уважаеми читателю, не съм зле настроен спрямо хората и в частност пчеларите, това са лично мои умозаключения и не те карам да ги приемеш изцяло, но аз те моля да помислиш върху многото принуждения, които извършват пчеларите върху пчелите (не случайно навсякъде използвам тази дума). При многото причини оказващи отрицателно влияние върху живота на пчелите е много трудно да се открои най-важната. Но нека приемем, че всяка една от тях оказва средно по 5-6% вредно влияние, какво се получава? Всеки  сам може да прецени.

Принудата –насилието, никога и на никого не  се  харесва, независимо, че „ принуждението е накарало мидата да направи от песъчинката бисер”. Бисерът е оценен единствено от човека, поради  неговата суетност и няма   никаква стойност  за природата .

Пчеларите не са  в състояние да отстранят всички гореизброени фактори, но те могат да намалят някои, които зависят пряко от тях, да се съобразяват доколкото е възможно с тях и да практикуват  пчеларстване, най-близко  до природосъобразното.  В противен случай проблемите ще продължават да се задълбочават .

This entry was posted in Статии. Bookmark the permalink.

4 Responses to Човекът и пчелите

  1. пчелар от Старопатица says:

    Този човек докато е философствал,колко сме лоши ние хората е могъл да научи малко повече за инстинктите на пчелите.Тогава щеше да види ,какво влияние имат външните/климатичните промени/фактори върху пч.с-во.
    Аз имам моя хипотеза за изчезването на пчелите и бих желал да я споделя с
    д-р Боян Първулов.

  2. Земляк, благодаря ти! Статията е провокативна. Изказвам моите хипотези с цел да провокирам пчеларите от страната по този толкова важен в световен мащаб въпрос. Ние направихме няколко опита чрез “Пчеларски вестник” да подтикнем пчеларите към изказване на своите наблюдения и мнения по този въпрос, но за съжаление никой не откликна. Затова ще бъда много благодарен, ако разберем твоето мнение и на много други пчелари от различните райони на страната.
    Въпроса е много комплициран и полиетиологичен. Щом световната пчеларска наука не го решава, значи не е много просто. С удоволснвие бих желал да коментираме, когато дойда във Видин.

  3. Валери, аз ти писах на имейла и бих желал там да си поговорим, вместо да ми пишеш писма.Аз утре ще ида до пощата да взема писмото ти и ще ти отговоря по имейла, който беше изписан под една от статиите.
    Моят имейл е [email protected]
    Нека да си пишем там за да не ни четат различни хораа които не ги интересуват нашите приказки.

  4. Денка Янева says:

    Здравейте. д-р Първулов, моля Ви за Вашето мнение относно работата на пчелари в неподходящо време. Имам в предвид например работа в пчелина от 10 до 15 ч през Юни, когато е най-активния период. Нали небива да се пречи на работата на пчелите. Ще Ви бъда много благодарна ако ми отговорите.
    С уважение Янева

Comments are closed.