Проблемът C C D

ССD – colaps coloni disorder -разпадане на пчелната колония или на наш език – изчезване на пчелите.
През лятото специалисти от гражданска група „За пчелите и хората” осъществена от фондация Credo Bonum, посетиха над 40 пчелина в различните райони на страната с цел да открият причините за умирането или изчезването на пчелите. Според тях причините са известни: ненавременно и недостатъчно третиране срещу вароатозата, Nosema Cerana, слаба грижа на пчеларите за пчелите, глад и др. С други думи всичко е известно и синдромът на празния кошер не съществува в България.

На кръглата маса, състояла се на 8 септември в гр. София в присъствието на Министъра на земеделието и водещите специалисти по пчеларство и пчелна патология, станаха много продуктивни разисквания, които, ако бъдат изпълнени-пчеларството ще спечели.
Председателят на Съюза на българските пчелари инж. М. Михайлов, в експозето си отчете и данните на агростатистика за 2010 г., според което в страната през 2010 г. е имало 613 262 бр. пч. семейства с отпаднали 72 908 бр., от които 11 444 са отпаднали от глад, 14 096 от заболявания и 36 221 от неизяснени причини.
Данните на групата от фондацията и на агростатистика все пак показват известни причини за голяма загуба на пчелни семейства у нас.
В науката винаги един положителен резултат е положителен, т.е. нещо конкретно е установено, докато отрицателният резултат не винаги е 100% отрицателен. Просто не е установено при изследването, но то може да съществува и при по-следващи изследвания да се установи.
Носителят на Нобелова награда, немският учен Роберт Кох, открива туберкулозния бактерии в 271-ят препарат. Каква последователност и упоритост, присъща само на истинския и упорит изследовател. След, като в нещо се е съмнявал и е имал данни за положителност, е проявил героизъм до намиране на търсеното.
В случая не критикувам хората провели изследванията и не се съмнявам в техните данни. Аз просто ги призовавам да продължат търсенето!
На кръглата маса инж. Михайлов, категорично подчерта, че има изчезнали семейства и за него синдрома на празния кошер го има и в нас.
Да разгледаме думата „синдром”, която означава съвкупност от симптоми, докато симптом-означава проява (признак) можем да направим извода, че в световната пчеларска практика назовават случващата се загуба на пчели с думата синдром, а не заболяване. За всяко едно заболяване има конкретна причина и тя е известна и трябва да се докаже.
В конкретния случай в различните страни на света бяха обвинени различни фактори, довеждащи до загубата на пчели. В САЩ загубите са над 30% от 2006 г. насам, а за Европа 30 до 50 % за същия период. В САЩ обвиниха-агрохимическите препарати, ГМО, монокултурите и др., в Испания – Nosema cerana, във Франция –imidocloprid с който са третирани слънчогледите и др. На симпозиума, проведен с представители на над 30 държави през март 2009 г. в Загреб, бяха също изнесени различни данни за необичайното изчезване на пчели от различни причини в отделните страни и райони на света. Изводите обаче са, че има необичайно намаляване на пчелната популация в световен мащаб през последните години, без да се конкретизира точния причинител. Обвиняват се различни фактори:

1. Непълноценно хранене (монокултури и унищожаване на диворастящата растителност);
2. Отравяне с пестициди (нново поколение препарати – неоникотиноидн);
3. ГМО-култури (концентрация на ГМ в прашеца – понижена устойчивост към Нозема, Bt токсин от царевицата);
4. Подвижно пчеларство (стрес от честото преместване, разпространение на болести);
5. Нисък генен потенциал (изчерпване на генетичното биоразнообразие на пчелните майки при отглеждането им в изкуствени условия);
6. Пчеларски практики (подхранване и третиране с лекарства);
7. Болести по пчелите (Вароатоза и нозематоза);
8. Замърсяване (токсични вещества в почвата въздуха и водата);
9. Електромагнитни излъчвания (GSM технологии и други);
10. Климатични промени(повлияващи цъфтежа на медоносната растителност и нарушен био-ритъм на пчелните семейства).

В контекста на горното, можем ли ние да твърдим, че у нас синдрома не съществува, след като горните факгори ги има и у нас и имаме статистичиски данни за над 45% загинали семейства с неизяснена етиология. Но като се прибавят и останалите – с установена причина се вижда една загуба на пчелни семейства, която не е констатирвана в предишни години.
Какво излиза? С какво се различаваме от страните, където се твърди, че синдромът съществува? Не е ли картината еднаква и при нас, независимо от установените конкретни причини. Те само потвърждават полиетиологичния характер на синдрома.
Мерките, които се препоръчват в различните страни се свеждат до прилагане на комплекс от мероприятия, които биха предотвратили една или друга причина, независимо коя е тя.
Обобщавайки всичко, аз смятам категорично, че синдромът на празния кошер съществува и у нас и мерките трябва да бъдат комплексни:

1. Отглеждане на пчелните семейства в условия и начини, най-близки до природните;
2. Редовно и качествено обезпаразитяване на семействата от вароатоза, като това бъде постоянна целогодишна грижа;
3. Зазимяване на пчелните семейства с достатъчно и качествени хранителни запаси- нектарен пчелен мед и прашец;
4. Намаляване и в определени моменти изключване (преди зазимяване) изхранването на захар;
5. Сигурно и качествено предпазване на пчелите от отравяне;
6. Подсигуряване винаги на чиста вода в пчелините;
7. Отглеждане само на силни пчелни семейства;
8. Редовна подмяна на некачествените и стари майки с млади и качествени;
9. Редовна подмяна на 1/3 от питите в плодниците;
10. Провеждане на редовна и надеждна профилактика на заразните заболявания;
11. Да се избягва прекомерната намеса в живота на пчелите от пчеларя.

Фактът, че в изостаналите страни с примитивно пчеларство проблемът с изчезването на пчелите не съществува, говори в полза на горното.
Доц. д-р Боян Първулов