Пчеларството като професия

С пчеларство са занимават милиони хора по света. В нашата страна то също е било добре развито още от най-древни времена. След покръстването на българите от княз Борис I (865г.) пчеларството добива своето държавническо покровителство, с оглед снабдяването на църквата с восък за свещи и пчелен мед за „пречистване”.

Днес няколко десетки хиляди хора в страната се занимават с отглеждането на пчели (поради немарливост от страна на МЗХ, точният брой никой не го знае). Нашата страна е богата на билки и ценни медоносни растения. У нас добре виреят култури, като слънчоглед, рапица, лавандула, овощни насаждения и др., които се нуждаят от пчелите за опрашване и дават добра пчелна продукция.

У нас все още не се изискват специални познания от пчеларите за отглеждането на пчели. Същото се отнася и за останалите отрасли в селското ни стопанство, което дава отражение върху ефикасността от тази част в земеделското производство, за разлика от Германия, Австрия и други страни.

В пчеларството у нас има няколко начини на работа с пчелите. Единият е, че пчеларите отчасти знаят как да работят с тях, но не знаят кога и как да извършват определената дейност. Другият е – да се изпробват различни видени и чути начини на пчеларстване с оглед получаване на повече продукция. Третият – се стремят да работят професионално, т.е. съобразно достиженията на науката и практиката. Да знаеш е едно, но да знаеш, за да можеш е съвсем друго.
В това е бедата за многото загинали в последните години пчелни семейства. Все още има пчелари, които са учили пчеларството от дядо си и се гордеят с това, но не са прочели нищо след това.

Пчеларстването преди 40-50 години, преди появата на вароатозата, беше едно. Днес е съвсем друго. Това много хора не могат да проумеят. Все още се пчеларства на принципа, така са ме учили, така работя пък каквото се получи. Натрупването на знания в областта на биологията на пчелите, е от съществено значение за тяхното успешно развитие, независимо, че пчеларската наука все още не е изяснила много важни моменти от дейността и взаимоотношенията в пчелното семейство. Мислещият човек (Homo Sapiens), се изживява, като „цар” на Природата и се смята за всемогъщ и всезнаещ, което е една от големите беди за неуспеха.

Човекът-пчелар размножава пчелните семейства по най-удобния за него начин, чрез изкуствени отводки. Пчелното семейство позволява това. Но пчеларите не винаги се замислят, кога е най-подходящият момент. Много малко е нужно, да се замислим, кога семействата се роят и защо роя има такава жизнена енергия? Роенето е естествено размножаване на пчелните семейства! Това е разковничето! По кое време на годината? Пролет, за да успеят до края на годината да се развият, построят жилище (изградят пити), отгледат нужното количество пчели за зимата, съберат и подредят хранителните си запаси, така както те „знаят”.

Малко пчелари се замислят върху факта, че пчелите, въпреки, че са одомашнени, те не са опитомени. Те живеят по инстинктите придобити през милионите години на еволюция и приспособяване, към бавно но постоянно променящите се условия. Природата им осигурява всичко необходимо за живот.

В природата пчелните семейства си търсят и построяват жилища в хралупите или скалите, на височината на полета им – 2 до 10 метра над земята. Разселват се равномерно в пространството. Човекът ги поставя в четиристени кутии с осем напълно излишни им ъгли, и ги свали на 15-20 см. от земята, като събра десетки и стотици на едно място, защото така на него му е най-удобно. Има такава приказка: „Бъди при пчелните семейства и бъркай в тях колкото се може по-рядко и само когато е необходимо”! Спазваме ли този принцип?

Накрая за вароатозата. Тази паразитоза се появи върху пчелите през седемдесетте години на миналия век (1972 г. у нас нанесе първите осезаеми поражения). Кърлежът на вароатозата е с тегло 0.3 мг, докато на пчелата е 90-110 мг. Това е много голям паразит, за съотношението на кърлежа спрямо ларвата и пчелата. Два кърлежа върху пчелата се равняват на 1 кг. въшки върху 70 кг. човек. Въпросът е, не само да бъде ликвидиран кърлежа от пчелата и ларвата, а кога? Преди да е нанесъл пораженията. Преди да е изсмукал част от белтъчините от хемолимфата на пчелните ларви и пчелите.
Презимуват основно пчелите излюпени през август (88%) и септември (70%). Тези пчели трябва да бъдат свободни от кърлежи върху ларвите си през ларвения период! Колко и кои пчелари се замислят върху това? Повечето мислят да съберат и нектара от магарешкия бодил през август и септември и тогава да обезпаразитяват. Кое е по-важно, няколко килограма мед повече или изтощени и нежизнени пчели за зимата?

Това са големите въпроси, които ни разделят от пчеларстването преди 50 години! Тава не трябва да се забравя!
Разгледаните до тук нерационални постъпки на човека, правят организма на пчелното семейство, като единна биологична единица, много уязвим от всяка нерационална дейност на пчеларя в сравнение със 150 мил. години еволюция на пчелите, преминала без негово участие.

Който е проумял това, се е доближил до естествените потребности на пчелите и може да разчита на успех.

Доц. д-р Боян Първулов

This entry was posted in Статии. Bookmark the permalink.

4 Responses to Пчеларството като професия

  1. Галя says:

    Нищо общо със заглавието на поста..нищо полезно …просто дрънкане!Ето затова начинаещите пчелари срещат големи трудности!. Няма полезна информация …

  2. ani says:

    Чест и почитания Доц.д-р Първулов

  3. Петър Карачоджуков says:

    Статиите на Доц.д-р Първулов са за хора които мислят иправят изводи.Благодаря и Браво.

  4. Хадживасилева says:

    Много важни истини! Много благодаря! Който не е благодарен, от него пчелар не става , имам в предвид горната Галя каза: /05/2017 в 10:04

Comments are closed.