Живите организми винаги се стремят към равновесие със заобикалящата ги среда. Промените в нея водят до промени в организмите.
В своето еволюционно развитие пчелите са преживели, през различни геологични периоди с коренно различни дадености на окръжаващата среда, което бавно ги е приспособило към тях. Човекът се е появил много по-късно и изваждайки пчелите от хралупите и скалните цепнатини, ги е поставял в различни, направени от него жилища за отглеждане, като се започне от стубелите, премине се през глинените съдове и се стигне до съвременните осемъгълни дървени кутии.
Пчелното семейство живее в гнездо, чиято естествена форма е кълбовидна. Но явно това не е в угода и интерес на човека – пчелар. На него му е удобна правилната четириъгълна, лежаща в една равнина рамка, лесна за направа и с еднакви размери. Подобна четириъгълна форма не се среща в хралупите и закрепените на клоните восъчни пити, в които пчелите преживяват успешно.
През последните десетилетия техническият прогрес, навлезе дълбоко в бита на човека и той реши, че всички тези технични решения ще може да ги приложи и при пчелите, често смятайки ги едва ли не машинки, които са длъжни да работят по негова воля и да му се подчиняват. Да, техническият прогрес е от 100-200 години и е плод на човешка дейност, а пчелите са от 160 млн. години и са плод на дълга природна еволюция. Каква огромна разлика! Много е прав Ерко, който казва, че „пчелите може би ще свикнат с нашия начин на пчеларстване, но ще трябва да минат няколко стотици хиляди години на приспособяване”. Тяхната бавна еволюция ни кара да се съобразяваме с нея, а не те с нашите желания и технически новости.
При нашите климатични условия и дадености, за целогодишното развитие и живот на едно пчелно семейство са нужни около 100 кг. мед, 30 кг. прашец и 25-30 л вода.
За събирането, донасянето и изпаряването на водата, за сгъстяването на нектара до мед, за събирането на прашеца, пчелите извършват огромна работа. Те трябва да посетят милиарди цветчета, да прелитат милионни километри път и донесат в жилището си повече от 300-400 литра нектар и 40-50 кг прашец, които следва да бъдат съответно преработени.
За този огромен труд пчелите са си изградили, през еволюцията, съответни инстинкти. Инстинктите се унаследени условни рефлекси, а
условните рефлекси са реакции и действия, придобити по време на индивидуалното развитие и се изграждат под влияние на заобикалящата средата.
В състояние ли е човекът, през своя кратък живот, да превърне от инстинкти в желани от него реакциите на едно насекомо, преминало през съвсем различни условия за огромен период на приспособяване, над 150 млн.години?
Това е сложната философия за днешния пчелар. Колкото по-рано и по-пълно я разбере, толкова по- добре ще бъде за пчелите, поставени в железните клещи на човешките желания.
През краткото, в сравнение с еволюцията на пчелите време, човекът е прилагал много методи на отглеждане, някои съобразени с биологията им, а други плод на временни хрумвания.Човекът в своя стремеж към пригаждане на Природата към собствените си желания, често е правил непоправими грешки. Днес с това се занимават световни организации като ООН, която казва „човекът макар да представлява минимална част от биомасата на планетата й е нанесъл най-тежки поражения”.
През последните години сме свидетели на ненормално намаляване на пчелната популация на Земята. Променената Природа, като че ли си отмъщава? Бумерангът се завръща!
В този аспект, бих изказал и моето скромно мнение по многото технологии и начини на пчеларстване, предлагани и прилагани от пчеларите в различни части на света.
Като възпитаник на проф. Ал. Тошков, при когото съм държал изпит по „биология и болести на пчелите” през 1957 г, научих, че плодникът е за пчелите, а магазина за пчеларя. Впрочем, тогава на мода у нас бяха само Дадан Блат кошерите.
По-малката намеса на човека, в живота на пчелите, винаги се е отразявала по-малко вредна на тяхното развитие и дейност. В този аспект са и изводите на Лебедев (1987), за прегледи извършвани през 6 дни, 12-дни и 4 пъти в годината. От получените резултати са направени изводите, че честите (през 6 и 12 дни) и продължителни (10-15 мин) прегледи на гнездата на пчелните семейства, задържат развитието им и намаляват продуктивността за меда с около 43.8 %, а за восъка с 43.5 %, в сравнение с преглежданите само 4 пъти. Това доказва, че прегледът нарушава работата на пчелите свързана, с приноса на нектар и прашец, с отделянето на восък и с изхранването на пилото.
През последните 50 години, в пчеларството бяха предлагани и прилагани различни технологии на работа за добив на продукция, начини на зазимяване, зимно подхранване и др. Мина се през стесняване на гнездото, затопляне отстрани, поставяне на кошерите в зимници и др., за да се дойде до извода, че пчелите най-добре знаят какво да правят с оглед оцеляването им. В Сибир при минус 70 ° С, загиват диви лисици, чакали и др., а остават живи пчелите в хралупите, където никои не е бъркал и не е прилагал собствените си умотворения.
Изводът, който следва да си направи всеки пчелар е, че оставени пчелите на спокойствие и по- малко прилагане на методи на пчеларстване спрямо разбиранията на един или друг, са по-добре отразяващи им се, както в развитие и продуктивност, така и в презимуване и оцеляване.
Продължителната еволюция е отсяла най-пригодното за пчелите развитие. Всичко друго е в сферата на човешката фантазия.
Хиляди специалисти умуваха, построиха и тръгнаха на път с „непотопяемия”, според тях кораб – Титаник през 1912 г и той потъна при първият си рейс и приземи на дъното на океана своите създатели, с още 2000 души.
„Природата е велика, а глупостите са при хората” казва Гьоте.
Вярно е, че пчелите не са домашен любимец или украса, тях ги отглеждаме заради продуктите им, но те са функция на растенията и за живота и продуктивността си са изключително зависими от растителността в района в който са поставени.
Нека не надскачаме себе си. Да прилагаме технологии съобразени максимално с биологията на пчелното семейство. Нека не забравяме, че пчелното семейство е биологична единица със своите биологични изисквания и възможности. Време е да проумеем, че то има свой генетичен код и живот, със свои специфични реакции, феромони и др. Нека не прекаляваме с изнасилването му за максимална продукция. Всяка пчела има свой жизнен капацитет, който зависи от нейното ембрионално развитие и дейност и при претоварване бързо се износва. Много често силните и дали много продукция през лятото, загиват през зимата. Това трябва добре да се осъзнава!
Това го изисква днес биологията на пчелата и е в основата на биологичното пчеларство.
Доц. д-р Боян Първулов
Факт е, че пчелите:
1. изграждат своите пити вертикално надолу;
2. складират меда горе;
това налага извода, че при тесен и дълбок обем, те са принудени да правят много питки с малки геометрични размери или да поставят меда и прашеца до (между) пилото.
Понеже пчелите не търпят празно пространство, най-често малките питки са разположени с известно припокриване, т.е. с презастъпване на една спрямо друга, както с успоредно, така също и със смесено разположение спрямо входовете. Освен това общата площ почти на всяка една питка е с елипсовидна форма, но с различни стойности.
Удивително е как точно тези малки “творения на природата” преценяват всеки един център на тежестта за всяка една пита? Аз предполагам, че сензорите на пчелите, мигновено отчитат дори и невидими при невъоръжено човешко око – линейни деформации на восъка, причинени от общата маса в критичните точки, т.е. в опасните-застрашени сечения, след което незабавно ги уякчават с допълнителни восъчни люспици, но е възможно и да изготвят грандиозни архитектурно-инженерни проекти по план, съхраняващи се в паметта на майката. Защото при изграждане на подобни нестандартни проекти от този тип – “замък-древен” е нужно усилието на много генерации работнички и много търпение, време, труд…
Можем да предположим, че в природата съществува почти идеален естествен кошер от тип хралупа, в който входовете и вътрешните галерии предоставят възможност за съвместното съжителство на няколко оплодени пчелни майки, чрез припокриване на отделните множества от работнички в подмножества, както и синтез на общ аромат на феромон при маркиране на конкретна площ в общ обем при посещението на всяка отделна майка в различен период от време на тази “безмитна-гранична” зона.